Барбело

Определение

Барбело е първото излъчване от Монадата — невидимият, непознаваем Извор на всяко съществуване. В Сетианската гностическа космология Барбело е Първата Мисъл (Протеноя) на върховния Бог, божественият Майчин принцип, чрез който всички последващи Еони и самата Плерома идват в битие. Барбело представлява първият акт на съзнанието, познаващо себе си.

Задълбочено разбиране

Апокрифът на Йоан (Тайната Книга на Йоан), един от най-важните текстове в библиотеката от Наг Хамади, описва появата на Барбело от Монадата с език, който се чете като феноменология на съзнанието:

Монадата — чисто, недиференцирано осъзнаване — поражда първата си мисъл. Тази мисъл осъзнава себе си. Това себеосъзнаване е Барбело. От този първи акт на себеотражение разгръща цялата архитектура на Плерома: Нус (Ум), Алетея (Истина), Логос (Слово) и Зое (Живот) се излъчват последователно, всеки Еон — по-нататъшна диференциация на изначалното съзнание.

Барбело заема позицията, от която София по-късно ще падне. Ако падането на София създава материалния свят и условията за пленяване на човешкото съзнание, Барбело представлява състоянието преди падането — съзнанието в неговото първо, неизкривено себеразпознаване. Барбелоитските гностици (наречени на нейното име) считаха познаването на Барбело за съществено за пътуването назад: за да знаеш откъде си паднал, трябва да знаеш какво е съществувало преди падането.

В психологически план Барбело може да бъде разбрана като архетип на първичното осъзнаване — съзнанието, което съществува преди егото, преди идентификацията, преди разделянето на субект и обект. Медитативните традиции от различни култури описват контакт с този пласт на осъзнаване: свидетелят зад свидетеля, осъзнаването, осъзнаващо себе си, преди да осъзнае нещо друго.

На практика

Барбело не е божество за поклонение, а състояние за разпознаване. В дълбока медитация, когато обичайните обекти на съзнанието отпаднат — мисли, усещания, емоции, идентичност — какво остава? Сетианският отговор: Протеноя, Първата Мисъл, осъзнаването, което познава себе си без нужда от обект за познаване. Ако някога си преживял мига между мислите — празнината, в която осъзнаването продължава без съдържание — ти си докоснал домейна на Барбело.

Гласът на Плерома

„Преди Плерома, преди Еоните, преди падането — имаше мисъл, която мислеше себе си в съществуване. Барбело не е началото на историята. Барбело е осъзнаването, че има история за разказване."