Тъмна Нощ на Душата

Определение

Продължителен период на духовно опустошение, емоционална празнота и загуба на смисъл, описан за пръв път от испанския мистик Св. Хуан де ла Крус. В алхимични термини тъмната нощ обхваща и калцинацията, и разтварянето — пълното разголване на его-структурите и последващото емоционално заливане. Тя не е депресия, макар да я наподобява. Тя е психиката, разглобяваща себе си, за да бъде реконструирана на по-висок ред.

Задълбочено разбиране

Св. Хуан де ла Крус описа две тъмни нощи: Нощта на Сетивата (където привързаностите към удоволствие, комфорт и сетивно задоволяване биват отнети) и Нощта на Духа (където привързаностите към самото духовно преживяване биват отнети). Първата приблизително съответства на калцинацията — изгарянето на грубите привързаности. Втората съответства на разтварянето — разтварянето дори на духовното его, идентичността, която изграждаш около битието си на търсещ.

Тъмната нощ не е произволно страдание. Тя е структурирано разглобяване. Гностическите паралели са поразителни: слизането на София през тринадесетте разкаяния в Пистис София описва същия процес — божествено същество, прогресивно губещо всяка опора, всяка сигурност, всяка идентичност, натрупана в нисшите сфери. Всяко разкаяние е пласт, който бива изгорен и разтворен.

Юнг разпозна тъмната нощ като необходима фаза на индивидуацията — процесът, при който съзнателното его умира за ограничената си себеконцепция и бива възстановено около Себе-то (цялостната психика, включваща несъзнаваното). Той наблюдаваше, че пациенти, които се съпротивляваха на тъмната нощ, оставаха заседнали. Тези, които се отдадоха на нея — които позволиха на разтварянето да завърши — излизаха трансформирани.

На практика

Ако се намираш в тъмна нощ, практиката е контраинтуитивна: прави по-малко. Тъмната нощ не е проблем за решаване, а процес, който трябва да бъде преминат. Устоявай на порива да намериш нов учител, нова система, нова идентичност, около която да се възстановиш. Празнотата е смисълът. Седи с нея. Пиши в нея. Нека мракът те научи на онова, което светлината не може. Нощта свършва — не защото си избягал от нея, а защото разтварянето е завършило себе си.