Ферментация

Определение

Ферментацията е петата от седемте класически алхимични операции — етапът на putrefactio и квасването, в който обединената материя, произведена от съединението, е оставена да изгние, да почернее и после да се раздвижи от нов, непознат живот. Това е операцията, в която смъртта става условието за прераждане. Старата форма трябва да се разложи напълно, преди квасът на духа да може да влезе в състава и да го накара да втаса.

Задълбочено разбиране

В лабораторията ферментацията беше кипящият, бълбукащ етап — запечатаният съд, оставен в нежна топлина, докато съединеното вещество преминава през видим разпад. Алхимиците следяха за две отделни фази: първо putrefactio, гниенето (завръщане в тъмнината на nigredo, но вече на по-висок завой на спиралата), и после — мистичният момент, в който в материята се появява нов цвят. Често това е cauda pavonis, опашката на пауна — знакът, че жив квас е влязъл в съда.

Rosarium Philosophorum (1550) рисува този етап като душата, която напуска тялото на съединените крал и кралица и се спуска през облаците: влюбените лежат като един труп в гроба, а душата чака горе, готова да се върне. „Те умират заедно и се издигат заедно," казва текстът, „и тялото, което преди беше мъртво, сега отново живее чрез духа."

Това е разликата между ферментацията и по-ранното почерняване. Nigredo е смъртта на онзи, за когото си се мислел. Ферментацията е смъртта на онзи, който си станал, след като вече знаеш по-добре — смъртта на интегрираното, съединено „аз", за да може нещо отвъд него да го оживи. Затова мнозина адепти описват средата на Великото Дело като по-трудна от началото: този път не губиш илюзия. Губиш яснота, за която си работил.

Психологически паралел

Юнг нарече ферментацията регресивна трансформация — съзнателно слизане надолу, предприето от съзнание, достатъчно силно да го преживее. Където nigredo беше неволен срив, ферментацията е избрана неподвижност в мрака. Егото се съгласява да стане компост. Спира да управлява собственото си развитие и чака нещо, което не то е написало, да се раздвижи вътре в него.

Астрологически операцията често се свързва с прехода Сатурн → Юпитер в психиката: дългата, тежка работа на Сатурн — структура, ограничение, дисциплина — отстъпва пред разширяващия, великодушен, родителен огън на Юпитер. Квасът е Юпитер, който влиза в запечатания съд, който Сатурн е построил.

На практика

Ферментацията е операцията, в която Работата спира да бъде твоя. Всичко преди нея — калцинация, разтваряне, отделяне, съединение — е изисквало усилие, различаване, избор. Ферментацията изисква предаване пред процес, който не можеш да ускориш и не можеш да прескочиш. Единствената задача на адепта е да държи съда запечатан, топлината — нежна, и ума — търпелив, докато нещо по-старо от самия адепт върши работата.

Онова, което следва, е дестилацията — повтарящото се циркулиране, което пречиства заквасената материя — и накрая коагулацио, фиксирането на новата форма. Но нито една от тези операции не може да започне, преди ферментацията наистина да се е случила. Духовното избягване (spiritual bypass) е отказът да ферментираш: опитът да дестилираш състав, на който не си позволил да изгние.