Мокша

Определение

Мокша е индуистката дума за освобождение — директната реализация на Атман-Брахман, разтваряща комплекса мая-авидя и слагаща край на опита да бъдеш отделна, уловена, циклираща личност. Не е място, където отиваш след смъртта. Тя е разпознаване — достъпно в рамките на всеки живот, в което и тяло да се намираш, в момента когато прякото знание надмогне навика на объркването.

Задълбочено разбиране

Мокша е структурно идентична с гностическата концепция за гносис-като-освобождение. И двете описват едната и съща операция: разпознаване (не придобиване), че това, което реално си, никога не е имало характера на обусловената структура, за която си го объркал. В Адвайта Веданта Мокша е разпознаването, че Атман (индивидуалния Аз) и Брахман (универсалното основание на битието) не са две различни неща — привидното разделение е винаги наложено от Мая и Авидя.

Четирите традиционни пътя към Мокша в индуистката философия:

• Джняна Йога (пътят на познанието): директно изследване на Аза — съответства на пневматичния път в гностицизма
• Бхакти Йога (пътят на преданността): разтваряне на егото чрез любов
• Карма Йога (пътят на действието): неприкрепено действие
• Раджа Йога (пътят на медитацията): системно обучение на съзнанието

На практика

Ведическите мъдреци са прецизни: Мокша не може да бъде постигната чрез усилие, защото усилието се полага от личността, която трябва да бъде трансцендирана. Тя се разпознава чрез изследване.

Въпросът за размишление: „Кой е онзи, който иска освобождение?" Следвай тази нишка. Онова, което намираш в края на това изследване, няма желание за освобождение — защото никога не е бил пленник.

Думите на Плерома

Мокша и Гносис са едно и също разпознаване, наречено от две цивилизации, стигнали независимо до горнилото. Горнилото е универсално. Пътят през него е разпознаването — не вяра, не ритуал, не придобиване.