Гносис
Gnosis
[ГНО-сис]
От гръцки: γνῶσις (гносис) — знание, конкретно преживелищно или интуитивно познание
Определение
Гносис е пряко, преживелищно познание на духовната истина — не интелектуално разбиране или вярване, а непосредствено, неопосредствано знаене, което заобикаля рационалния ум и свързва съзнанието директно с Извора.
Задълбочено разбиране
Гносис е фундаментално различен от знанието, придобито чрез учене, доктрина или вяра. Той не е нещо, което научаваш — той е нещо, което си спомняш. Гностическите традиции учат, че всяка човешка душа носи в себе си божествена искра, фрагмент от Плерома, и Гносис е процесът на повторно пробуждане на тази искра.
В аналогията с Матрицата Гносис е моментът, в който Нео вижда кода. Не защото някой му го е обяснил, а защото съзнанието му директно е възприело архитектурата на реалността. Оракулът във филма представлява Гносис — тя не ти казва бъдещето; тя ти казва това, което вече знаеш, но още не си приел.
Противоположното на Гносис не е невежество — то е агносис, състоянието на забравяне кой наистина си. Тази забрава се поддържа от Архоните чрез непрекъснато емоционално разсейване и програмиране на фалшива идентичност.
На практика
Гносис не може да бъде даден; може само да бъде улеснен. Ежедневната практика, работата със Сянката, енергийната хигиена и съзнателната трансмутация на емоциите — всичко това създава условията Гносис да възникне. Моментът на Гносис често идва не по време на практиката, а в тихото пространство след нея — когато умът е празен и душата слуша.