Исихия

Определение

Вътрешна тишина — не отсъствие на преживяване, а прекратяване на привичния коментар на ума върху преживяването. В исихастката традиция на Православното Християнство Исихията е предпоставка за ясната работа на Нус-факултета: сигналът не може да бъде приет, докато приемникът генерира собствен шум.

Задълбочено разбиране

Исихията последователно се разчита погрешно като пасивен квиетизъм — оттегляне от ангажираността в празна тишина. Патристичните майстори са категорични, че това е грешно. Исихията е активно състояние на будна рецептивност. Тишината, която тя култивира, не е отсъствие на осъзнаване, а пречистване на осъзнаването от неговия добавен слой: непрекъснатият коментар, привичното себеразказване, рефлексивното съждение, което обичайното съзнание прилага към всеки миг на преживяването.

Григорий Палама описва Исихията като условие, в което Нус слиза от главата в сърцето — своят истински дом — и започва действителната си функция на директно възприемане на божествената светлина. В атонската традиция практиката на Исихия е поддържана чрез специфични молитвени техники, чиято функция не е предана, а техническа: да прекъсне механичното бъбрене на дискурсивния ум, за да може окото на нус да се отвори.

На практика

Исихията се практикува на етапи. Първият е външна тишина: създаване на физически условия на покой и намалени сетивни стимули. Вторият е вътрешна тишина: позволяване на потока от асоциативно мислене да се забави без да го потискаш. Третият — и тук практиката става техническа — е Непсис (будност), съчетан с Исихия: оставането напълно буден при поддържане на вътрешна тишина.

Думите на Плерома

"Предавката никога не е липсвала. Приемникът е генерирал прекалено много шум, за да я открие. Исихията не е създаване на нещо ново — тя е заглушаване на смущението, за да можеш да чуеш онова, което вече се излъчва."