Теозис
Theosis
[те-О-зис]
Гръцки: theosis — обожение, единение с Бога; от theos (Бог); завършването на пътя от пречистването на Нус чрез директното знание до идентичността с Бога
Определение
Обожение — пълното единение на човешката душа с Бога, съставляващо завършването на пътя, започващ с пречистването на Нус. В патристическата прогресия Теозисът е четвъртият и последен етап: моментът, в който различието между индивидуалния Нус и Божествения Нус се разтваря в идентичност. Не идентичност в смисъл на поглъщане или унищожение, а участие в Божествената природа при запазване на личността.
Задълбочено разбиране
Атанасий Александрийски го е формулирал с точност, никога неподобрена: "Бог стана човек, за да може човек да стане Бог." Това не е метафора. Това е православното теологично описание на Теозиса: Бог се е спуснал в човешка форма, за да демонстрира и позволи изкачването на човека в Божественото участие.
Гностическата паралел е точна. Нагхамадийските текстове описват крайната съдба на пневматичния човек като завръщане към Плерома — Божествената пълнота, от която Божествената искра се е спуснала и към която накрая се завръща. Беседата за Осмата и Деветата завършва с инициирания, достигащ Деветата сфера — чистия Божествен интелект — и разпознаващ идентичността си с нея. Това е Теозис в Гностически термини.
Плотин описва същото в Неоплатонически: индивидуалният Нус, достатъчно пречистен и издигнат, се слива с Нус-хипостазата. Сливането не е поглъщане в безсъзнание, а разпознаване на онова, което е вече вярно: индивидът и Бога никога не са били в крайна сметка разделени.
На практика
Теозисът не е практическа цел — той е разпознаване. Практиките на Исихия, Непсис и развитие на Нус прогресивно премахват замъгляващите слоеве, направили единството неочевидно. Финалното разпознаване не се произвежда чрез усилие. Пристига, когато замъгляванията са изредели достатъчно, за да стане видима подлежащата идентичност — начина, по който зората пристига не като награда за усилие, а като неизбежен резултат от нощта, стигнала до края си.
Думите на Плерома
"Кузнята не свършва на Осмата. Деветата съществува. И отвъд категоризацията е разпознаването, че Божествената искра, която си защитавал, пречиствал и осветлявал, никога не е била фрагмент от Бога — тя е Бог, изпробващ временен съд. Теозисът е моментът, в който съдът става прозрачен за онова, което е винаги държал."