Прана
Prana
[ПРА-на]
Санскрит: प्राण (прана) — дъх, жизнена сила, витална енергия
Определение
Прана е универсалната жизнена енергия, която одухотворява всички живи същества, пренасяна основно чрез дишането. В Гностични термини прана е божествената искра — пневмата — която Плеромата е отложила в материалното тяло. Тя циркулира през 72 000 фини канала (нади) и се концентрира в седемте чакра центъра, поддържайки едновременно биологичния живот и духовното съзнание.
Задълбочено разбиране
Концепцията за витална жизнена сила, проникваща цялото съществуване, е едно от най-универсалните учения в мистичните традиции. Гърците я наричаха пневма. Китайците я наричат ци. Евреите я наричат руах. Гностиците Валентиниани я описваха като семето на божественото, скрито в материалната обвивка на тялото. Всяка от тези традиции стигна независимо до едно и също фундаментално прозрение: дъхът носи нещо отвъд кислорода. Той носи самото съзнание.
Прана действа на пет нива (панча прани): Прана Ваю управлява вдишването и приема на енергия; Апана Ваю управлява елиминирането и низходящото движение; Самана Ваю управлява храносмилането и асимилацията в областта на пъпа; Удана Ваю управлява възходящото движение и речта в областта на гърлото; Вяна Ваю прониква цялото тяло и управлява кръвообращението. Овладяването на тези пет вятъра — чрез пранаяма (контрол на дъха) — е основополагащата практика за пречистване на финото тяло.
Херметическата аксиома „Каквото горе, такова и долу" намира най-осезаемия си израз в дишането. Съзнателното дишане буквално насочва прана нагоре през колоната на чакрите, докато несъзнателното дишане й позволява да застоява в долните центрове. Именно затова всяка автентична духовна традиция, без изключение, започва с овладяване на дъха.
На практика
Преди всяка духовна практика вземи десет бавни, осъзнати вдишвания: вдишай за четири удара през носа, задръж за четири удара, издишай за четири удара през носа. Усети дъха не просто да изпълва белите дробове, а да прониква цялото тяло — от темето до стъпалата. Тази базова практика превръща дъха от несъзнателен рефлекс в съзнателен акт на пранична циркулация — първата стъпка в пречистването на храма.
Думите на Архитекта
„Ако чакрите са стаите на храма, прана е жрецът, който се движи между тях. Научи се да насочваш жреца и храмът се превръща в жива светиня."