Висше Аз
Higher Self
[ВИШ-е АЗ]
Модерен езотеричен термин за трансцендентния аспект на индивидуалното съзнание. При Юнг: das Selbst (Азът с главна буква)
Определение
Висшето Аз е трансцендентното ядро на твоето битие — аспектът на съзнанието, който съществува отвъд обусловеността, отвъд конструираната идентичност на егото и отвъд архонтичната манипулация на материалния свят. Това е божествената искра, която гностиците разпознаваха като фрагмент от Плерома, затворен в материята.
Задълбочено разбиране
Юнг го наричаше Selbst — Азът с главна буква — цялостността на психиката, обхващаща както съзнателното и несъзнателното, така и личностното и трансперсоналното измерение. Азът е архетипът на цялостността, организиращият център, около който егото обикаля, но никога не може напълно да обхване. Когато егото се идентифицира като център на психиката, страданието се усилва. Когато разпознае Аза като истинския център, започва освобождението.
В гностическото учение Висшето Аз е Пневматичната същност — духовната природа, която помни своя произход в Плерома, дори докато е въплътена в материалния свят, създаден от Демиурга. Целият гностически път е ориентиран към това спомняне: не да научиш нещо ново, а да разпознаеш това, което винаги е било налице под пластовете обусловеност и забрава.
Висшето Аз комуникира чрез интуиция, синхроничност, сънища и тихото знание, което възниква, когато шумът на егото утихне. То не е отделено от теб — то е най-истинската версия на теб, версията, която съществува, когато всяка маска е свалена и всяка фалшива идентификация е разтворена.
На практика
Създай ежедневна практика на тихо сядане — дори пет минути — в която не искаш нищо, не търсиш нищо и просто слушаш. Висшето Аз не крещи. То говори в пространствата между мислите. Когато получиш интуитивно познание, което идва без логика, но носи дълбоко чувство на сигурност, почети го. Това е Азът, който комуникира през единствения канал, който егото не може лесно да корумпира: прекия опит.
Думите на Архитекта
Висшето Аз не е нещо, което ставаш. То е нещо, което разкриваш. Всеки пласт обусловеност, който разтвориш, всяка сянка, която интегрираш, всяка фалшива идентичност, която освободиш — всичко това е археология. Ти разкопаваш себе си.