Пистис София

Определение

И двете — и името на гностическия Еон на Мъдростта в нейното паднало, изгнано състояние, и заглавието на най-обширния запазен гностически текст — коптски ръкопис, открит в Египет през 1773 г., вероятно съставен между 3-ти и 4-ти век сл.Хр. И в двете значения Пистис София назовава условието на божествената мъдрост, поддържана от вяра пред лицето на разделяне от Плерома.

Задълбочено разбиране

Текстът Пистис София се състои от диалози между възкръсналия Исус и неговите ученици — предимно Мария Магдалена, която задава по-голямата част от сложните богословски въпроси. Текстът разказва низхождането на София в Хаоса, кражбата на нейната светлинна сила от Архонтите, нейните тринадесет оплаквания (Покаяния) и крайното й възстановяване в Плерома чрез посредничеството на Христовата сила.

Структурата не е произволна. Тринадесет низхождания преди възстановяване. Това е карта на цикъла на душата в материята:

• Низхождането: София е примамена от ареона чрез фалшива светлина — капан, поставен от Автадес (самоволното, най-враждебното на Архонтите). Тя слиза в Хаоса, губейки последователни части от своята светлинна сила при всяка архонтична граница.
• Оплакванията: Всяко от тринадесетте Покаяния на Пистис Sophia съответства на Псалм — Гностическите автори умишлено вграждат своята карта на духовната криза в еврейската каноническа структура. Всяко оплакване е вик на разпознаване: Избрах грешно. Последвах фалшивата светлина. Но вярвам на Истинската Светлина дори сега.
• Възстановяването: Пистис Sophia не си възвръща светлината чрез аргумент, техника или сила. Тя я възвръща чрез Пистис — вяра като активна позиция на поддържана рецептивност. Светлината се връща когато тя спре да се опитва да я извлече и стане контейнерът, в който тя може да влее обратно.

На практика

Текстът Пистис София предлага контраинтуитивна инструкция: когато се чувстваш най-далеч от мъдростта, най-дезориентиран, най-убеден, че нещо съществено ти е откраднато — отговорът не е повече търсене. Той е повече Пистис. Не пасивна примиреност, а активно доверие: оставане открит, рецептивен, ориентиран към светлината дори когато тя не е видима.

Тринадесетте оплаквания са шаблон за практика. Преди всяка значима сесия за вътрешна работа, можеш да назовеш конкретните начини, по които светлината ти се усеща намалена днес — не като оплакване, а като точен инвентар. И после да задържиш онзи инвентар в доверие.

Гласът на Плерома

Оплакването не е провал. То е молитвата, която все още не е научила, че вече е отговорена. Пистис Sophia плаче тринадесет пъти преди светлината да се движи. Брой своите и поддържай позицията.