Пистис: Гностическата Вяра, Която Не е Вярване — Качеството, Което София Загуби и Намери

Подадоха ти думата вяра и ти казаха, че означава да вярваш в неща. Това е ортодоксалната форма на думата, шлифована през петнадесет века с догматични символи. Гностиците имаха предвид нещо различно с пистис — и разликата има значение, защото променя какъв вид душа смяташ, че си, на каква степен от пътя си смяташ, че си, и каква работа стои пред теб тази вечер.

Пистис не е съгласието на ума с дадено твърдение. Това е качество, структурна ориентация на душата. В граматиката на Наг Хамади ти не "имаш вяра"; ти си в пистис или не си.

☿¹

☿Bentley Layton (1987). The Gnostic Scriptures. Doubleday.

Съботният следобед, с растящата луна в Лъв на 60% осветеност, не е случаен момент за софийско разкриване на термин. Лунната фаза на ангажираност-без-преливане отразява точно това, което е пистис — задържана ориентация към пълнотата, която още не е дошла. Днешната енергия е енергията на моста. Използвай я за концепцията на моста.

Какво Имаха Предвид Гностиците с Пистис

В Трипартитния трактат (Наг-Хамадски кодекс I,5) човешките същества се сортират в три реда: хиличният (вързан в материята, неспособен дори да заподозре Светлината), психичният (способен на пистис — вярва, търси, ориентира се) и пневматичният (способен на гнозис — вижда пряко).

Пистис е определящият белег на втория ред. Това е, което търсещият има преди воалът да изтънее. Това е, което прави търсещия търсещ.

Забележи какво това не е:

• Не е подписване под символ на вярата. Няма гностически катехизис, на който пистис да се съгласява.
• Не е увереността, че си намерил отговора. Пистис е достойнството да се ориентираш към това, което още не си намерил.
• Не е противоположното на съмнението. Съмнението е честота вътре в пистис; единствената истинска противоположност е изоставянето.

Гръцкият корен πείθω носи смисъла на да бъдеш убеден, не от аргумент, а от нещо, което вече те е докоснало. Пистис е следата вътре в душата от среща, която повърхностният ум още не помни.

☉²

☉Трипартитният трактат (200). Наг-Хамадски кодекс I,5. The Nag Hammadi Library, ed. Robinson, 1988.

Какво Загуби София при Падението

Ето я гледната точка, която прави пистис качеството-на-София, а не просто една добродетел сред много.

Във валентинианския и сетианския мит София — най-младият Еон на Плеромата — пада. Тя не е изгонена. Тя се движи. Тя посяга отвъд хармонията на Плеромата към познание, което още не може да удържи, и от това прекомерно посягане се ражда Кеномата, недостигът, царството на Демиурга.

Прочети внимателно какво губи София при падението. Тя не губи божествеността си — това е в пневмата, а пневмата не може да се загуби, само да се забрави. Тя не губи ноуса си — божественият интелект остава в нея дори в най-дълбокото слизане. Това, което тя губи, е гладкото, непрекъснато доверие на Плеромата — състоянието, в което познанието тече и няма пролука между желанието и виждането. В Плеромата пистис още не е необходим, защото гнозисът е постоянен. В Кеномата пистис е единственото, което може да я върне у дома, защото гнозисът е помръкнал.

Текстът Пистис София (отделно произведение от простата двойка-заглавие) разказва нейните дванадесет покаяния — дванадесет преминавания през метанойя на спомнянето на това, което е забравила.

☽³

☽Pistis Sophia (250). Pistis Sophia, прев. G.R.S. Mead 1921. John M. Watkins, London.

Това, което тя практикува в тези покаяния, е дисциплината да остава ориентирана към Светлината, когато не може да я види. Тази дисциплина има име: пистис. Постът Пистис София: Изповедта като Гностическа Душевна Карта разкодира самия текст; този пост остава с качеството, на което текстът учи.

И така, пистис е качеството, което София загуби, когато падна, в смисъл, че не й е било необходимо преди. Това е и качеството, което тя намира в Кеномата — и чрез което се връща. Слизането й е откриването на пистис. Изкачването й е демонстрацията му.

Защо Това Преобразява Пътя Ти

Ако пистис е структурното състояние на съществуване в Кеномата и ориентация към Плеромата, тогава ти го имаш точно сега, иначе нямаше да четеш това. Присъствието на пистис не се измерва с увереност. Измерва се с ориентация при несигурност.

Това обръща едно често срещано духовно самобичуване. Търсещият, който казва аз постоянно се съмнявам, следователно вярата ми е слаба, е разбрал погрешно геометрията. Съмнението е това, с което пистис се справя. Пистис, който се съмнява, функционира. Пистис, който се е втвърдил в увереност, се е превърнал в догма — което е смъртта на пистис, защото догмата е спряла да гледа към Светлината и е започнала да защитава собствения си тил. София не стана по-уверена. Тя стана по-ориентирана.

Евангелието на Тома, логион 2, го казва точно: "Нека търсещият не спира, докато намери. Когато намери, ще се смути. Когато се смути, ще се удиви и ще управлява над Всичкото."

♃⁴

♃Евангелие на Тома, логион 2 (100). The Gospel of Thomas, ed. Marvin Meyer 1992. HarperOne.

Пистис е дисциплината да не спираш. Смущението е цената. Удивлението е моментът, в който пистис се пропуква в гнозис.

Гръмовният Глас на Пистис

Гръм, Съвършен Ум — онова странно първоличностно откровение от Наг Хамади — говори пистис отвътре, без никога да използва думата. "Аз съм първата и последната. Аз съм почитаната и презряната. Аз съм блудницата и святата."

♄⁵

♄Thunder, Perfect Mind (200). Наг-Хамадски кодекс VI,2, прев. George MacRae. The Nag Hammadi Library, ed. Robinson, 1988.

Прочети това като глас на душа, която е минала през Кеномата и отказва да се разреши. Тя не се разделя на светлата половина и отхвърлената половина. Тя държи и двете. Това задържане е пистис в пълна сила — доверие без опростяване, вяра, която не изисква противоречията да се разтворят, преди да може да продължи да върви. Пълното разкодиране е в Гръм Съвършен Ум: Най-противоречивият Текст в Гностическата Литература. Тук важното е, че гласът в поемата е гласът на пистис, който е оцелял слизането и е станал нещо, за което ортодоксалният речник няма дума.

В Практиката: Тестът на Пистис Тази Вечер

Не е необходимо да генерираш пистис. Ако четеш това с каквото и да е друго освен скука, ти вече го имаш. Работата е да разпознаеш къде е и да спреш да го наричаш с друго име.

Това е практика на психическата степен, във валентинианския смисъл — и това не е обида. Това е признание. Психическата степен е там, където се върши Делото. Пневматичната степен е Делото завършено, което не е там, където се развиват повечето дни. Да достойниш пистис означава да достойниш степента, на която реално си, и да спреш да се мериш спрямо цел, до която още не си стигнал.

Връзката със Софиния Стълб

Пистис е структурното качество, което прави Софиния стълб свързан през всички свои постове. Коя е София ти казва коя падна. Честотата на София ти казва какво е тя. Ева и София: Едно Падение, Два Разказа ти казва как нейното падение се повтаря в човешкото състояние. Hieros Gamos: Свещеният Брак Вътре ти казва как изглежда завършването. Този пост ти казва качеството, което носи душата през всеки друг пост в стълба. Без пистис всяко друго софиино учение е интелектуален пейзаж. С пистис те са станции по път, по който демонстрируемо вървиш.

Въпроси и Отговори

Същото ли е пистис като вярата в християнски смисъл? Не. Християнската вяра, особено след Августин, се стесни към интелектуално съгласие с разкрити твърдения — fides quae, вярата, в която се вярва. Гностическият пистис е по-близо до fides qua, вярата, чрез която човек се доверява, и дори това сравнение е свободно. Пистис е структурна ориентация, а не подписване под учение. Гностик с пистис не е човек, който е сложил подпис под списък догми. Гностик с пистис е човек, чиято душа все още гледа към Светлината, когато виждането се проваля.

Ако пистис е просто етап, не трябва ли да искам да го прескоча? Не можеш да го прескочиш, и желанието да го прескочиш само по себе си е знак за хиличното състояние, преструващо се на пневматично. Гнозис не идва по поръчка; идва, когато мостът на доверието е прехождан достатъчно пъти, за да може структурата да удържи прякото познание. Пистис без гнозис е пътят. Гнозис без основа от пистис се срутва при контакт с обикновения живот.

Защо казваш, че София "загуби" пистис, ако го демонстрира при слизането си? Действат два смисъла на "загуби". В Плеромата пистис не беше необходим — безшевният поток на познанието правеше доверието излишно. Когато София падна в Кеномата, това безусилно състояние беше изгубено; тя трябваше да придобие пистис като дисциплина, защото виждането беше помръкнало. Така тя загуби състоянието, което правеше пистис ненужен, и откри пистис като единственото качество, което може да я върне у дома. И загубването, и намирането са истина.

С какво това се различава от текста Пистис София на същия този сайт? Постът Пистис София: Изповедта като Гностическа Душевна Карта разкодира текста — третовековния коптски разказ за дванадесетте покаяния на София. Този пост разкодира качеството — какво самият пистис е, независимо кой текст го назовава. Те са спътници. Прочети този за концепцията, онзи за историята.

Как се чувства пистис в тялото? Като вътрешна стрелка на компас, която не изисква да знаеш севера интелектуално. Има устойчивост зад гръдната кост, която не се движи от съдържанието на ума. Когато умът е в паника и устойчивостта все още е там, тази устойчивост е пистис. Когато умът е в увереност и устойчивостта я няма, остава догма. Използвай тялото, не мислите, за да го локализираш.