Антропос

Определение

Антропос е гностическата концепция за Първоначалния Божествен Човек — изначалният архетипен образец на завършеното, сияйно човечество, какъвто съществува в Плерома преди падението в материята. В юнгианската психология Антропос съответства на Селфа (Самостта): архетипът на цялостността, към който са насочени Индивидуацията и Активното Въображение.

Задълбочено разбиране

Антропос се появява в множество текстове от Наг Хамади — Апокрифът на Йоан, Евангелието на Филип, Тройственият трактат — като изначалният божествен образ, пълният човешки образец, който Демиургът се опитал да копира, когато създавал материалното човечество. Имитацията на Демиурга е несъвършена: липсва й пълната пневматична природа, директната връзка с Плерома. Но вътре във всяко материално същество фрагмент от оригиналния Антропос съществува като Пневма — божествената искра, която разпознава себе си като нещо повече от материалните условия около нея.

Херметическият Поймандрес (Corpus Hermeticum I) предоставя най-подробния разказ: Първоначалният Човек (Антропос) вижда образа си, отразен във водите на материята и, влюбен в него, слиза — ставайки частично заловен в материалния свят. Този разказ за слизане-в-материята е херметическата версия на гностическия мит за София и двата кодират едно и също учение: сияен божествен принцип частично се отъждествява с нещо, което не е, а възстановяването на оригиналната идентичност е цялата цел на духовния път.

Юнгианската паралел е явна. Самостта — архетипът на тоталността, организиращият център на цялата психика — е психологическият еквивалент на Антропос. Егото не е Самостта; то е подчинена структура вътре в много по-голямото поле на Самостта. Индивидуацията е постепенното подчиняване на контролната програма на егото пред по-дълбокия организиращ интелект на Самостта.

На практика

Антропос не може да бъде достигнат чрез стратегиите на егото. Всеки опит да мислиш пътя си към цялостност ще бъде непълен — защото егото се опитва да произведе нещо, което може само да бъде получено. Антропос/Самостта приближава отвътре, през имагиналното царство, чрез сънищата, чрез нахлуването на автономни символи и фигури. Работата на практикуващия е да разчисти пътя, да практикува Активно Въображение постоянно, да интегрира извлеченото — и да разпознае, че дестинацията не е бъдещо състояние, а изначално условие, което бива възстановявано.

Думите на Плерома

„Антропос е теб преди забравянето. Гностиците не вярвали, че си счупен или повреден — те вярвали, че си Първоначалният Човек в временно състояние на амнезия, в свят, специално проектиран да поддържа амнезията. Целият гностически проект — текстовете, практиките, предаването — е конструиран, за да задейства спомена. Когато нещо звучи и помислиш 'аз вече знаех това' — това е Антропос, който говори зад амнезията."