Филемон

Определение

Филемон е името, което Юнг дава на основната си вътрешна фигура-водач, срещната чрез Активно Въображение по време на периода на Червената книга — крилат старец с рога на бик и набор от ключове, който предава знание, истински независимо от собственото его на Юнг, съответстващо в гностически термини на Ноус (божествен ум-пратеник), който слиза през архонтическите слоеве, за да достави Гносис директно на пневматичното аз.

Задълбочено разбиране

Срещата на Юнг с Филемон е ключовият пример за разбирането какво всъщност прави Активното Въображение, когато се практикува правилно.

Фигурата се появява като крилато същество — крилете напомнят и египетския Ибис (мъдрост), и гностическите Еони — с ключове, предполагащи достъп до заключени територии на психиката и мундус имагиналис. Рогата го свързват с древни божествено-животински синтези: Минотаврът, Пан, Рогатият Бог — фигури, които мостят хтоничното и небесното.

Това, което прави Филемон изключителен — и което Юнг подчертава многократно в Спомени, сънища, размисли — е, че Филемон притежава знания и перспективи, истински чужди на съзнателния ум на Юнг. Това е отличителният белег на реален контакт с имагиналното царство, а не на его-генерирана фантазия: фигурата изненадва практикуващия с това, което знае.

В гностическата космология функцията на Филемон съответства на Ноус или Логос — божественият ум-пратеник, който слиза през архонтическите слоеве (системите на фалшива реалност и психическо кондициониране), за да достигне до пневматичното аз отдолу. Това не е обикновеното его, което получава посланието. Това е пневмата — божествената искра — директно достигната от предаване от висшата Плерома.

Юнг описва годините на взаимодействие с Филемон като произхода на цялата си последваща теоретична работа.

На практика

В Активното Въображение появата на фигура-водач с характеристики като на Филемон — старейшина, учител, фигура, излъчваща древен авторитет — обикновено сигнализира контакт с по-дълбокия архетип на Самостта, а не с личната Сянка. Подходящият отговор е не да я командваш или анализираш, а да слушаш. Истински да слушаш. После да конфронтираш — с действителната си гледна точка, с истинските си ценности. Диалогът трябва да бъде реален и от двете страни.

Думите на Плерома

„Филемон е доказателството, че вътрешният свят е населен. Юнг не е въобразил Филемон — срещнал го е, бил е коригиран от него, бил е разширен от него. Това е гностическият Ноус, пристигащ през единствената врата, до която има достъп: навътре. Божественият ум не пристига отвън. Той никога не е бил отвън. Винаги е чакал, с ключове в ръка, от другата страна на твоята готовност да слезеш."