Ерос

Определение

В платоническата и херметическата философия Ерос не е романтична любов или сексуално желание — той е космическият принцип на копнежа, който привлича душата нагоре към нейния божествен Извор.

Задълбочено разбиране

Платоновият Симпозиум (по-специално речта на Диотима) представя класическия образ: Ерос не е нито смъртен, нито безсмъртен, а даймон — посредник между човешкото и божественото. Той е силата, която прави красивото разпознаваемо като красиво, истинното като истинно и доброто като добро. Той е вродената ориентация на душата към Плерома, дори когато душата е забравила към какво е ориентирана.

Платоническата традиция прави нещо радикално с Ерос: превръща любовта в начин на познание. Описаният в Симпозиума възход — от красиви тела към красиви души, към красиви практики, към самата форма на Красотата — не е естетическо пътуване. Той е епистемологично. Всяка стъпка е разпознаване. Душата не научава какво е красиво; тя си спомня какво е красотата, защото красотата е онова, което душата е била преди да слезе в материята.

Точно това кодира херметическата традиция в Corpus Hermeticum, книга VI: душата, получила виждането на божествената красота, е „привлечена нагоре от любовта към тази красота". Привличането нагоре е Ерос. Разпознаването е Гносис. Те не са отделни операции.

Индийската традиция на бхакти и платонико-херметическата концепция за Ерос са структурно идентични: и двете описват любовта не като емоция, а като когнитивна способност. И двете поддържат, че сърцето, пречистено и ориентирано чрез любов, става способно на познание, което аналитичният ум не може да постигне.

Юнг определя Ерос като фундаментален психологически принцип — свързващата, обединяваща функция — и го противопоставя на Логос (разграничаваща, разделяща, подреждаща функция). Пълноценно индивидуираният човек интегрира и двете.

На практика

Ерос не се култивира чрез романтика или сексуална енергия. Той се култивира чрез ориентация — съзнателно насочване на вниманието към това, което е истинно, красиво и добро, докато самото внимание стане форма на любов. Медитацията, дълбокото четене на свещени текстове, съзерцанието на природата — всичко това е еротическо в платоническия смисъл: то ориентира съзнанието към Извора и позволява на анагоге да се разгърне.