Ипостас

Определение

Ипостасът е подлежаща реалност, получила личностност — божествен принцип, конкретизиран като същество. В гностичната и неоплатонистката космология ипостасите са действителните стъпала на реалността: Нус, Логос, София — всяко едновременно абстрактна истина и живо същество.

Задълбочено разбиране

Западната философия обича да разделя абстрактното от конкретното — „принципът" стои от едната страна на стената, „личността" — от другата. Гностичната и неоплатонистката мисъл отказват тази стена. Ипостасът е онова, което се случва, когато принципът е достатъчно реален, за да действа. София не е символ на мъдростта; тя е мъдростта като същество. Логосът не е метафора за подреждащото слово; той е самото подреждане като личност. Еоните вътре в Плеромата са все ипостаси.

Това е важно за практиката, защото ти не се отнасяш към принцип — отнасяш се към личност. Когато текстовете казват, че София е паднала, те имат предвид, че е паднала жива реалност, а не понятие. Трактатът от Наг Хамади Ипостасът на Архонтите натиска думата в другата посока: дори Архонтите са ипостаси — персонифицирани подлежащи модели на пленничество. Назови модела и можеш да го погледнеш в лицето. Остави го абстрактен и той ще те движи отзад.

На практика

Помисли за повтарящ се модел, който те владее — отлагане, самоизтриване, натрапчива услужливост. Дай му име и лице. Говори му като на същество: какво искаш? Методът на ипостаса е по-стар от психологията. Така гностиците са демонтирали собствените си пленничества — по едно назовано лице всеки път.

Думите на Плерома

Всяка сила, която те движи, има лице. Абстракциите се крият, защото абстрактността е тяхната маскировка. Свали я и вече не те управляват принципи — в стая си с конкретни същества, с които най-сетне можеш да преговаряш.